Камелия Кондова

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние.

много е хубаво- в момента само това усещане имам-че съм прочела нещо много хубаво!

Сравнително добро е, а и Камелия Кондова пише хубави стихове. Но едно разстояние не може да събира, то неминуемо ще раздели. Хубав и много усмихнат ден, независимо от времето. При нас е мрачно, но не ми пречи. :)