В началото на ноември симфоничният оркестър на областта Тоскана в Италия традиционно открива сезона. Няколко дни преди вече обявения концерт във Флоренция на афиша се появи името на диригента Йордан Камджалов, извикан по спешност да замести своя разболял се колега. Така стана неговото “кръщене” на подиума и нашето запознанство.
За флорентинските меломани името му е непознато, но залата беше обичайно пълна. Оркестърът е трябвало в последния момент да смени част от програмата и да опознае младото 31-годишно момче, долетяло от Берлин.
Провокацията е взаимна, защото и Камджалов за първи път дирижира увертюрата на Менделсон “Le Ebridi” и ла минорния концерт на Брамс за цигулка, виолончело и оркестър. Но той е свикнал на предизвикателствата, започнали още в родния му град Търговище. Завършил там обикновена гимназия, израства в къща с три пиана (по едно в стая) и с майка учителка по музика. Призна ми, че ако тя се е занимавала с друго, вероятно и той би избрал различен път. Държи да подчертае, че въпреки важната роля на семейната среда, определя сам пътя си на 13 години. Докосва се до различни музикални инструменти, но заминава в София да кандидатства в Консерваторията за диригент. Приемането му там веднага без средно музикално образование нарича “първото чудо в живота ми”, плод на зверска работа без почивка.
Ключова фигура за Камджалов става професорът му по оркестрово дирижиране Васил Казанджиев, когото цени безкрайно. Той го окуражава, че е подходящ за тази професия. Еталонните симфонични интерпретации на учителя със Софийската филхармония стават жалони за ученика. Друга ключова фигура в неговото израстване е професорката му по полифония Нева Кръстева. Тя му дава дълбок поглед към музикално-историческите процеси, внася неподозирани нива на тяхното тълкуване, разбиране и осъзнаване. Която и симфония да отвори, Камджалов прави резонанс с Нева Кръстева и с нейния висш професионализъм.
По време на следването си и въпреки разубежденията и скептицизма на колегите, студентът кандидатства за Берлин. Приемат го на единственото място! Това е второто чудо в живота му. “Доколкото ми е известно, аз съм първият български диригент, приет да учи в легендарната Берлинска консерватория.” Не знае езика, но е свикнал на зверски труд и новата среда започва да му вярва. На многобройните майсторски класове и курсове се среща с Пиер Булез ,почетен диригент на Чикагската филхармония, Саймън Ратъл, главен диригент на Берлинската филхармония, Даниел Баренбойм, главен диригент на Щатскапеле в Берлин и на Скалата в Милано, които допринасят за изкристализирането на сегашния му стил. От сър Саймън Ратъл научава, че доверието между диригент и оркестър е основополагащо. Камджалов вярва, че оркестърът може да свири 99% от програмата без диригент. Проверил го е със състави - професионални и аматьорски, в България и в чужбина. “Дирижирането не се вмества в географски ширини. Безразлично ми е кой оркестър е пред мен - от Лондон или от Флоренция. Доверието е най-красивият път към успеха.”
Неговият личен успех започва от номинацията за специална награда в международен конкурс в Полша (2007), продължава като четвъртфиналист в международен конкурс за млади диригенти в Безансон, Франция (2007), за да се увенчае с първата награда на четвъртия международен конкурс “Йорма Панула” във Финландия (2009). Отличието потвърждава таланта на Камджалов, ангажиментите по сцените на Европа (Берлин, Цюрих, Лондон, Лисабон, Хелзинки) и на САЩ {Лос Анжелис, Балтимор, Бостън) се умножават. Календарът е запълнен години напред. От догодина е назначен за генерален музикален директор и главен диригент на операта, филхармонията и музикалния фестивал в Хайделберг, избран между над 150 кандидати от цял свят. През юни 2012 г. му предстои 10-дневно турне във Финландия и Германия с Бароковия оркестър на Хелзинки и знаменитото мецосопрано Веселина Кацарова. Дебютът през март на следващата година в берлинската Комише опер ще бъде изпреварен още на 27 ноември, тъй като Камджалов е поканен пак спешно да дирижира премиерата на “Кармен”.
Първото нещо, което ме изненада, когато видях младият Камджалов на сцената, е, че той дирижира без партитура. Разделя я на структури, разбираеми само от самия него, и я наизустява. “Моето мислене обединява числата на Питагор и вдъхновението на Платон, които са в абсолютна хармония, части от една действителност. Във Флоренция ме поканиха броени дни преди репетициите. Научих партитурите наизуст за три дни. Никой не ми го е искал или пък очаквал, но за мен то е важно. Дирижирам с поглед, намалих движенията на тялото. Гледам оркестрантите в очите, за да им предам музикалните си идеи.”
Междувременно от Камджалов очакват стипендии талантливи българи, определени с ежегоден конкурс на неговата фондация, създадена през 2010 г. Тя предлага на музиканти от всички специалности възможност да се обучават по цял свят. Финансира се участието им в международни конкурси и фестивали в България и чужбина, както и изяви на международна сцена. Фондацията е негова мечта и идеал от 17 години. Изчаква търпеливо момента, когато ще има позиция и средства, за да направи щастливи други хора. “Българите не са достатъчно обгрижвани от държавата. Има таланти, които загиват, което за мен е болезнено.”
Йордан не мечтае за БМВ или за частен хеликоптер. Лишава себе си и семейството си, с което живее от 10 години в Берлин, но е щастлив така. Не може обаче да отнеме на съпругата Наталия, неговия най-верен приятел, и на децата Рада и Кубрат планината, която всички обожават. При всяко връщане в България те я покоряват. Камджалов катери върховете със същата страст, с която от години постепенно и упорито завладява световните сцени. На 8 декември е ред на Софийската филхармония, която ще се подчини на палката му. Дано нашите музиканти му повярват и посрещнат така, както го изпратиха техните италиански колеги.
Соня АЛЕКСАНДРОВА, Флоренция, специално за “Труд”
