Постинг
22.09.2011 19:57 -
Наша твърдост и руски пари родиха суверенна България
Автор: lisa19
Категория: Други
Прочетен: 4088 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2011 19:59
Прочетен: 4088 Коментари: 9 Гласове:
5
Последна промяна: 22.09.2011 19:59
Сложни дипломатически ходове и финансови комбинации запазват мира на Балканите
ТОДОР ПАНАЙОТОВ
Държавният глава и министрите в деня на обявяването на независимостта - 22 септември 1908 г.
Българо-турският протокол от 6 април 1909 г., уреждащ спорните въпроси.
Манифестът за провъзгласяване независимостта на България.
Златна монета от 100 лева, увековечаваща Търновския акт.
Държавният глава и министрите в деня на обявяването на независимостта - 22 септември 1908 г.
На 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в историческата църква "Свети 40 мъченици" в старопрестолния Търновград със специален манифест е прокламирана независимостта на България. С този акт младата българска държава отново изправя Великите сили и балканските ни съседи пред свършен факт. След Съединението от 1885 г. България нанася втори пореден значителен удар на Берлинския договор от 1878 г.
Берлинският диктат не само разкъсва Сан-Стефанска България на пет части, но и налага на Българското княжество редица ограничения, които го превръщат в третостепенна европейска държава. Княжество България е поставено под върховенството на султана и е задължено да плаща годишен данък. Освен това трябва да поеме изплащането на част от турските държавни дългове, както и да спазва заробващия режим на капитулациите. От режима на капитулациите произтичат редица ограничения за българската икономика - чуждите граждани и фирми, например, ползват редица данъчни и митнически привилегии и не могат да бъдат съдени от български съд. Като васална държава, България няма право и на самостоятелна външна политика. Всичко това обрича страната ни на неравноправно третиране в политическите, стопанските, финансовите и дипломатическите отношения.
Затова извоюването на държавния суверенитет става един от основните въпроси във външната политика на всички български правителства след Освобождението. Но Великите сили ревностно защитават клаузите на Берлинския договор, които им осигуряват големи привилегии на Балканите.
Българо-турският протокол от 6 април 1909 г., уреждащ спорните въпроси.
През юли 1908 г. в Османската империя е извършен т.нар. "младотурски преврат". Новите османски управници ориентират империята към Англия и това води до нарушаване баланса на силите. Германия и Австро-Унгария губят предишното си влияние в Цариград. От друга страна, през 1908 г. изтича 30-годишният окупационен срок на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя, съгласно Берлинския договор. Виена решава да наруши договора и да анексира окончателно окупираните земи, което и прави два месеца по-късно.
Българското правителство умело използва променената международна ситуация. През август външният министър Паприков и премиерът Александър Малинов изпращат доклади до княз Фердинанд, който е на почивка в Австро-Унгария. Двамата министри заявяват, че моментът за обявяването на независимостта е назрял.
По това време две събития рязко влошават отношенията между Княжество България и Османската империя. На 30 август в Цариград се устройва тържествена вечеря по случай рождения ден на султана. За да подчертае васалното положение на България, младотурското правителство не изпраща покана на нашия дипломатически представител Иван Стефанов Гешов. В отговор той веднага е отзован в София. Високата порта също отзовава своя комисар от българската столица.
Манифестът за провъзгласяване независимостта на България.
Второто събитие е избухналата на 5 септември стачка на служителите в компанията на източните железници. Още на другия ден българските власти поемат обслужването по дестинациите Белово-Свиленград и Симеоновград-Ямбол. На 9 септември стачката е прекратена и от компанията постъпва искане българският персонал да бъде оттеглен. Вместо това, по заповед на софийското правителство войската окупира линиите на българска територия.
Този акт на кабинета Малинов е посрещнат враждебно не само в Цариград, но и в столиците на Великите сили. Най-остро реагират Германия и Австро-Унгария, тъй като източните железници фактически са собственост на техни компании.
Българските управляващи среди предприемат дипломатическа офанзива за решаването не само на железопътната криза, но и за евентуално признаване на независимостта на страната. Княз Фердинанд заминава за Виена, където, при срещите си с император Франц Йосиф и с външния министър Ерентал, е приет като независим владетел. Българската дипломация започва подготовка за директни преговори с Високата порта. Освен това, макар и с условности, получава и благосклонното отношение на Париж и Петербург за българските искания.
При това положение на 16 септември Миниастерският съвет взема решение за обявяване на независимостта на България. На 22 септември, в Търново, в присъствието на министрите, депутатите и хиляди граждани княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване на независимостта на страната от Османската империя и обявява България за независимо царство.
Българската независимост е драстично нарушение на Берлинския договор и затова трябва да получи международно признание. Но нито една от Великите сили не признава независимостта. Те внушават на София, че трябва да уреди финансовите въпроси, произтичащи от този акт.
Златна монета от 100 лева, увековечаваща Търновския акт.
Отговорът на Османската империя е обявяване на мобилизация и съсредоточаване на войски на българската граница. Организиран е търговски бойкот на българските стоки, провеждат се антибългарски митинги. Правителството в София проявява твърдост и започва да се готви за война. То разпорежда мобилизация на запасните чинове и отпуска извънреден кредит за закупуване на нови пушки и патрони. На 1 октомври 1908 г. премиерът Малинов, в интервю за вестник "Матен" заявява: "Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари".
В тази напрегната обстановка, на 14 октомври, Великите сили връчват колективна нота на българското правителство. В нея се настоява България да се откаже от решаването на проблема по военен път и да пристъпи към преки преговори с Цариград. Подобни съвети са отправени и към Високата порта.
Така в османската столица започват дълги пазарлъци и тежки преговори. Портата предявява претенции за изплащане на капитализирания трибут на Княжеството и на Източна Румелия, закъснели плащания за Източна Румелия, обезщетения за собствеността върху Източните железници, поемане на част от турския държавен дълг и други финансови претенции на обща стойност 650 милиона френски франка. Тази сума надвишава неколкократно държавния бюджет на България. Нашето правителство отхвърля по-голяма част от османските искания. То се съгласява да плати само компенсации за железопътните линии и източнорумелийския данък. Срещу незабавното признаване на независимостта си, България е готова да плати 82 милиона златни лева. Преговорите са прекъснати поради твърдата позиция на двете страни.
Следват нови дипломатически сондажи и нови военни заплахи. След тях Османската империя се съгласява да намали финансовите си претенции на 125 милиона, но предявява и териториални искания.
В българо-турския спор се включват Великите сили и банките кредиторки на България. Банк дьо Пари е де Пеи-Ба и Дойче банк обсъждат българското финансово състояние и отпускането на евентуален заем, необходим за изплащане на Османската империя и Източните железници.
В началото на 1909 г. Русия предлага спасителен изход за България. Тя успява да убеди управниците в Цариград да се откажат от териториалните си претенции. Срещу това Петербург се задължава да поеме изплащането на исканите от Цариград 125 милиона. Тази сума се приспада от турския дълг по контрибуциите от Освободителната война (1877-1878 г.). София няма да плаща нищо на Османската империя. На Русия България трябва да изплати изчислените от самата нея 82 милиона лева. При това плащането се урежда чрез заем между двете държави при изключително изгодни за българската страна условия - за дълъг срок и без всякакви гаранции. Разликата от 43 милиона е поета от руска страна.
Руското предложение задоволява и София, и Цариград. В знак на добра воля българското правителсво демобилизира 8-а Тунджанска дивизия и опасността от военен сблъсък практически отпада. Дипломатическите и финансовите пазарлъци продължават още три месеца и завършват с подписването на три протокола.
Първият от тях е Руско-турски протокол от 3 март 1909 г., с който Русия поема финансовите задължения на България. На 6 април 1909 г. в Цариград министърът на тъговията и земеделието Андрей Ляпчев и туският министър на външните работи Рифат паша подписват Българо-турски протокол. С него се признава провъзгласяването на независимостта на България и се постига съгласие по спорните въпроси, произтичащи от този акт. На същия ден, в Петербург се подписва протокол между Русия и България за следната финансова сделка. България получава заем от 82 милиона златни лева, без никакви гаранции или контрол, за срок от 75 години и с лихва 4,75 %. По-късно в своите спомени финансовият министър Иван Салабашев пише: "С този заем Русия направи извънредно голяма услуга на България". Реално този български дълг към Русия е изплащан в продължение само на няколко години и по-късно, през 20-те години на 20. век, е опростен от съветското правителство.
Така след повече от половингодишен успешен български политически, дипломатически и военен натиск и руска финансова помощ се урежда признаването на независимостта на България от Османската империя. С този акт юридически окончателно се решават и висящите въпроси, останали след Съединението от 1885 г. и фактически се унищожават шест члена от Берлинския договор.
До края на месец април 1909 г. и Великите сили, и балканските ни съседи признават българската независимост.
Обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. е историческо събитие с изключително значение за развитието на страната. Българската държава се изравнява с другите страни в юридически, политически, икономически и дипломатически план. Окончателно са разкъсани и последните вериги от петвековното османско робство и българското царство е възкресено за нов самостоятелен живот.
Аз затова гледам да не задълбавам. По принцип повече чета.
цитирайДаже си мисля, че не е лъжица за моята уста. Преминавам покрай политиката, но ежедневието би трябвало да ни накара да бъдем малко по-човечни. Жалко е,че точно политиката е тази с която много хора в България се занимават, а всъщност едва ли това трябва да им идея фикс. Политиката е за политиците, и дано разбират от нея, не и за народа, но те ни я натрапиха. Телевизия и каквато и да е преса ни пълнят главите с какво ли не. Политиката изобщо не е задължение народно. Изобщо! Хубав ден от мен!
цитирайсме преживели. Само да не се окаже, че ни чакат по-големи.
цитирайДа се надяваме,че ни чака по-светло бъдеще. Дедите ни са преживели много, но са успели. От друга страна, някак си хаотично живеем сега. Много промени, много новости и човек трябва да свиква с това, стига да е за добро. Дано!
цитирайНаписаното е много важно и добре представено. Това е от актуално по-актуално и дори повечето да ти казват, че малко им е чужда политиката, а на други ще им е безразлична /както и историята/ когато даваш поводи като този текст да се замислим, това отваря файл в нас и има следа. Така трябва, дори едно зрънце промяна да идва, после това зрънце става място за куп и планина.
цитирайЗдравей. На мен специално ми хареса и не го таксувам като политика, а история. Много добре подредена историческа статистика и вярна постановка на момента. Ясно, точно представено и съдържателно. Не знам кой е Тодор Панайотов, но който и да е е направил много добра импровизация на всичко случило се по онова време.
цитирай
7.
анонимен -
Interesting, thanks
25.09.2011 06:13
25.09.2011 06:13
I’d should look at with you right here. Which can be not something I typically do! I consider satisfaction in studying a publish which will make individuals believe. In addition, many thanks for permitting me to comment!
цитирайЧовек винаги има на какво да научи и направи съответните изводи, независимо, че е възможна грешка. Важно е съприкосновението с истината да даде един добър резултат в общочовешки план. Понякога е необходимо само малко светлина. Има я. Важното е пътят да бъде еднопосочен и приемлив за всички.
цитирай
9.
анонимен -
Get massive web traffic and backlinks with best xrumer service
31.01.2012 18:18
31.01.2012 18:18
Get up to 100000 forum backlinks with our backlinks service & massive targeted traffic Get amazing web traffic using amazing backlink service available. We are able post your custom message up to 100’000 forums worldwide, get thousands of backlinks and large targeted web traffic in very short time. Most affordable and most powerful service for web traffic and backlinks in the world!!!! Your post will be published up to 100000 forums worldwide your website or blog will get instant traffic and massive increase in seo rankings just after few days or weeks so your site will get targeted long term traffic from search engines. Order now: <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a>
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.